40 дни отнема направата на един керамичен съд. Това включва оформянето му на грънчарското колело, две изпичания, глазиране... Грънчарството е труден занаят. Тежкият труд, бавният процес на изработка на изделията, малката печалба и трудната реализация на стоката отказват желаещите да научат грънчарското изкуство, каза Женя Петрова от магазин “Чупи-купи” в АЕМО “Старият Добрич”. Неколцина са престъпвали прага на работилницата с желанието да усвоят тънкостите на грънчарското колело, но след кратка информация за същността на работата се отказват, поясни тя. Семейството на Женя Петрова е един от малкото примери за приемственост. Грънчарството е част от битието му в продължение на 100 години. Съпругът й наследява знанията от своя баща, а сега над керамичните изделия работят Женя Петрова и двамата й синове. Най-младите потомци от грънчарската фамилия помагат основно през лятото.
Не е занаят, от който да забогатееш. През последните 30 години успяхме да изгледаме децата си и да поддържаме работилницата, коментира Петрова. Синовете ми имат желание за работа, искат да творят, но най-много ги огорчава липсата на интерес към крайния продукт на труда им.
Негативно на развитието на грънчарството в Добрич се отразява фактът, че живеем в малък град.
Най-сериозният проблем обаче е навлизането на китайските стоки. Вносът на евтини керамични изделия от Далечния изток убива българския продукт, коментира грънчарката. Нискокачествените изделия се предлагат на цена около 1 лв. за керамична чаша например. При положение, че стойността на немската глазура, която ползваме, е около 1 лв. как мога да пусна целия продукт на тази цена, каза занаятчийката. Малко са хората, които търсят качество, въпреки че го признават. Повечето предпочитат евтиното.
Празника на грънчарите днес ще посрещнем отново на работното място, каза Женя Петрова. А настроение ще има , ако има и клиенти... 12 декември е ден на грънчарите, защото сега е сезонът, когато нашата работа спира. През зимата не може да се създават керамични съдове. Има много влага, температурите са ниски.
Въпреки трудностите ще се старая до край да запазя работилницата в АЕМО “Старият Добрич”. Това е заветът на покойния ми съпруг. Следвайки го, аз отстоявам на времето, стараейки се да развивам занаята доколкото мога, допълни Женя Петрова.